ИНФОРМАЦИЯ, ПРЕДОСТАВЯНА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ
Раздел I. - Общо задължение за предоставяне на информация
Чл. 4. Търговецът е длъжен да предостави на потребителя, преди придобиването на стоката или ползването на услугата, подходяща информация, позволяваща му да направи своя избор, която включва:
(1) всички характеристики на стоката или услугата, които трябва да бъдат известни на потребителя, включително състава, опаковката, както и инструкция за ползване, комплектовка и поддържане;
(2) цена, количество, начин на плащане и други договорни условия;
(3) (отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.)
(4) опасностите, свързани с обичайната употреба, ползване или поддръжка на стоката или услугата;
(5) условията за употреба на стоката или услугата; влиянието, което тя оказва върху други стоки и услуги при евентуална съвместна употреба или ползване;
(6) условия и срок на гаранцията;
(7) срок на годност.
Чл. 5. (1) Търговецът е длъжен да предоставя информацията за стоката или услугата в писмена форма или по друг подходящ начин, който позволява възприемането й от потребителя. Когато се предоставя в писмена форма, информацията задължително трябва да е на български език и да е изразена в единиците на величините от Международната система единици SI.
(2) Информацията трябва да бъде вярна, пълна и разбираема.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.)
Чл. 6. Търговецът е длъжен да определи специално обозначени места, отделени от местата на останалите стоки в търговския обект, и предварително да информира по подходящ начин потребителите, когато предлага:
(1) употребявани стоки;
(2) нехранителни стоки с изтекъл срок на годност, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите;
(3) стоки с отклонения от предварително обявените показатели, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите;
(4) стоки с намалени цени.
Чл. 7. Търговецът не се освобождава от задълженията по чл. 4 - 6 дори когато не е получил необходимата информация от доставчика или производителя.
Чл. 8. (1) Търговецът е длъжен да постави в близост до входа на търговския обект следната информация:
1. фирмата и адреса на управление на търговеца;
2. името и фамилията на лицето, отговорно за обекта;
3. работното време на търговския обект.
(2) Когато търговският обект е затворен, търговецът обявява това на мястото, на което обявява работното време.
(3) Обявеното работно време е задължително за търговеца.
Раздел II. - Етикетиране на стоките
Чл. 9. (1) Търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията по ал. 2 може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването на наименования за произход на стоките, които са общоизвестни.
(2) Етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба.
(3) Информацията, съдържаща се в етикета, трябва да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща.
(4) Търговецът няма право да отстранява или да променя етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, ако с това свое действие ще подведе потребителите.
(5) При предлагането на стоки освен етикети могат да се използват и други средства за информиране на потребителите, които да поясняват и допълват данните от етикета, ако това се изисква от наредбите по чл. 12.
Чл. 10. (1) Стоките, пакетирани или опаковани предварително, трябва да съдържат информация за тяхното количество, която да бъде означена върху опаковката, а при липса на такава - върху самата стока.
(2) Производителят или лицето, пакетирало или опаковало стоката, носи отговорност за означаването на количеството, а когато стоката е от внос - за предоставянето на тази информация отговаря вносителят.
(3) Когато количеството на стоката, пакетирана или опакована предварително, не е означено от производителя, вносителя или от лицето, пакетирало или опаковало стоката, търговецът е длъжен да означи количеството върху стоката, върху опаковката й или на табела, поставена в непосредствена близост до стоката.
Чл. 11. Когато стоката не позволява поставянето на етикет, търговецът е длъжен да предостави на потребителя в писмена форма данните по чл. 9, ал. 2 по друг подходящ начин или чрез предоставяне на съответните документи.
Чл. 12. Министерският съвет приема наредби за:
1. изискванията към отделни групи стоки, етикетирането им и/или методите за изпитване на техни основни характеристики;
2. стоките, имитиращи храни.
Раздел III. - Указания за употреба на стоките
Чл. 13. (1) Стоките, чиято употреба изисква наличието на технически познания, стоките, съдържащи опасни вещества, или стоките, чиято употреба предполага наличието на специални умения или спазването на специални изисквания за безопасност, трябва да бъдат придружени от указания за тяхната употреба, изготвени от производителя.
(2) Указанията за употреба на стоките съдържат информация, необходима на потребителите за правилното и безопасното използване и инсталиране, свързване, поддръжка или съхраняване на стоките. При необходимост указанията за употреба съдържат списък със съставните части и детайли на стоката.
(3) Производителят, търговецът и всяко друго лице, което пуска на пазара стока по ал. 1 от внос, е длъжно да осигури указания за употребата й на български език.
Чл. 14. При поискване от потребителя и когато стоката позволява това, търговецът е длъжен да покаже начина на нейното действие.
Раздел IV. - Обозначаване на цените на стоките и услугите
Чл. 15. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Всеки търговец предварително поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена.
(2) Продажните цени на стоките, предлагани чрез каталози, трябва да бъдат посочени до снимката или описанието на стоката.
Чл. 16. Продажната цена и цената за единица мярка на стоките и услугите трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение.
Чл. 17. В случаите, когато продажната цена на стоката или услугата е съставена от отделни елементи със съответни продажни цени, сборът от продажните цени се изписва ясно и точно като крайна цена.
Чл. 18. Търговецът може предварително да информира потребителя за готовността си да преговаря за отстъпка от размера на обявената цена или на някои от обявените й елементи.
Чл. 19. (1) Цената на стоката трябва да бъде посочена в левове.
(2) Цената се обявява за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.)
(4) В търговския обект обявената продажна цена и цената за единица мярка трябва да включват:
1. данъка върху добавената стойност (ДДС) и всички други допълнителни данъци и такси, и
2. цената на всички стоки и услуги, които следва да бъдат заплатени допълнително от потребителя, в случаите когато те задължително трябва да бъдат продадени или извършени от търговеца.
(5) Обявяването на различни цени за един и същ вид стока в търговския обект е забранено, с изключение на случаите по чл. 6.
Чл. 20. (1) Търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета.
(2) Не подлежи на обозначаване продажната цена на:
1. стоки, които се влагат при извършването на услуга;
2. стоки, продавани на търг и/или на аукцион;
3. антики и произведения на изкуството.
(3) Цената за единица мярка не се обозначава, ако е идентична с продажната цена.
Чл. 21. Всяка реклама на стоки, която посочва продажната им цена, трябва да посочи и цената за единица мярка.
Чл. 22. (1) За стоките, които се предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка се поставят върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до стоката.
(2) При предлагане на предварително опаковани стоки обозначените продажна цена и цена за единица мярка се отнасят за нето тегло на стоката.
(3) При продажба на стоки, предлагани в обща опаковка, търговците могат да обозначат само продажната цена.
Чл. 23. За стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка.
Чл. 24. (1) Всеки търговец, който предлага услуги на потребителите, е длъжен предварително да обозначи продажните цени на предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект. В случаите, когато поставянето на ценоразпис е неудобно поради обема на предлаганите услуги, е допустимо изготвянето на ценоразпис във вид на брошура, която се предоставя на всеки потребител преди извършването на услугата и при заплащането й.
(2) Ценоразписът трябва да е недвусмислен и лесен за четене и разбиране.
(3) Изискванията на ал. 1 не се прилагат в случаите по чл. 26.
Чл. 25. (1) Когато услугата се предлага извън търговския обект, търговецът трябва да информира потребителя за цената на услугата.
(2) Когато услугата се предлага в търговския обект, търговецът трябва да посочи цената по разбираем начин и на място, което е лесно видимо извън търговския обект.
Чл. 26. (1) Когато потребителят желае да получи услуга, различна от обичайно предлаганите от търговеца услуги, търговецът може да му предложи оферта, като цената се договаря индивидуално.
(2) Офертата трябва да включва:
1. името и адреса на търговеца;
2. вида и характера на услугата, която трябва да бъде предоставена, и евентуалните доставки, които трябва да бъдат извършени;
3. продажната цена или цената, изготвена въз основа на параметрите, свързани с вида на услугата, които потребителят е посочил;
4. срока на действие на офертата.
(3) В случай че офертата не е безплатна, потребителят трябва да бъде информиран за нейната цена преди изготвянето й.
Чл. 27. (1) Продажната цена на услугата се посочва в левове.
(2) Продажната цена на услугата включва ДДС и всички други данъци и такси, дължими от потребителя, както и цената на всички стоки и услуги, които трябва да бъдат заплатени допълнително от потребителя.
(3) Означаването на различни цени за една и съща услуга в търговския обект е забранено. Ако въпреки това са посочени различни цени за една и съща услуга, потребителят заплаща по-ниската цена.
Чл. 28. Лицата, осъществяващи търговска дейност с платени паркинги и гаражи, са длъжни да обявят цените на паркоместата на видно за потребителите място в непосредствена близост до входа.
Чл. 29. Лицата, осъществяващи търговска дейност в бензиностанции и газостанции, са длъжни да поставят табели с цените на предлаганите от тях горива по такъв начин, че да се виждат от водачите, движещи се в платното, от страната на което е построена бензиностанцията или газостанцията.
Чл. 30. Търговецът е длъжен да издава документ за извършената продажба, който да съдържа най-малко данните за датата на продажбата, вида на стоката или услугата и цената.
Чл. 31. Министърът на икономиката и енергетиката издава наредби за реда за предоставяне на информация на потребителите и за означаване на цените на определени видове стоки или услуги.
Забележка:
Информацията за Закона за защита на потребителя е взета от сайта на Комисия за Защита на Потребителите.
Може да изтеглите пълния текст на Закона за защита на потребителя - тук
|